Оксана Мастърс е красиво момиче на 28.

Красиво момиче и успешен атлет.

И няма крака.

Историята на Оксана е потресаваща, но променя света на всеки, до когото се докосне.

Тя е родена в Украйна, а заради радиацията още с появата си на бял свят има редица физически недъзи.

Изоставена от родителите си в бившата соц държава, Оксана живее 7 години в различни сиропиталища. Тогава съдбата ѝ се променя изцяло, когато американският професор Гай Мастърс я осиновява.

За няколко години Оксана преживява куп операции, краката ѝ са ампутирани над коляното.

Гай Мастърс обаче не я оставя нито за момент и с невероятен дух и вдъхновение новата ѝ дъщеря се впуска в спорта. Тя е еднакво добра и в гребането, и в крос-кънтри ските.

Оксана участва на Параолимпиадата в Лондон през 2012-та, като гребец и завоюва бронзов медал на двойка скул.

През 2014-та тя носи два медала у дома от Сочи - бронз на 5 км и сребро на 12 см крос-кънтри.

В САЩ Оксана Мастърс е позната на мнозина, тя дори се снима за списанието на ESPN Body Issue.

Сега историята на хубавицата бе разказана от майка ѝ Гай, пред The Players Tribune.

Ето я:

"Скъпа моя дъще, животът ми с теб е щуро преживяване от самото начало. От първия момент, в който видях черно-бялата ти снимка, на 3 или 4 години, аз станах твоя майка. Пътуването започна откакто ти започна да чакаш майка си от снимка, а аз трябваше да мина през всички трудности на осиновяването. Трябваше да пренебрегна и всички хора, които ме предупреждаваха, че не трябва да осиновявам дете с толкова много вродени дефекти. Но аз се бях влюбила вече в очите ти. Виждах духа в тези очи. Ти си моето чудо, упорито хлапе, което преживя три сиропиталища и пет операции и бедност за първите 7 години от живота си. Докторите ми казаха, че няма да можеш да ходиш. Така беше, ти тичаше, когато не скачаше. Ти ни накара да променим представата си за това какво всъщност е "недъг". Знам, че наистина искаш 1-2 златни медала от Пьонгчанг. Много бих се радвала, да ги спечелиш, но искам да помниш, че всички, аз, приятелите ти, семейството, спонсорите, само искаме да дадеш най-доброто от себе си. Обичам духа ти, начина, по който работиш и самоувереността ти. Знаем, че ще направиш най-доброто и никога няма да се откажеш. И заедно с това ти, упоритото хлапе, ще покажеш на младите момичета с недъзи, че обществото и дори най-близките им членове на семейството, трябва да им помогнат да се отърват от предразсъдъците за недъзите и да разберат, че недъзите не определят живота. Обичам те, мама."